Oколо 150 пенсионери карат влакове у нас
Oколо 150 пенсионери карат влакове у нас, а повода е дефицит на фрагменти в железниците. Това заяви „ Телеграф “, като цитира данни на БДЖ и синдикатите в жп превоза.
Прочетете още
В момента близо 1000 души работят като основни машинисти в двете сдружения на БДЖ - тези за пътнически и товарни транспорти. Отделно има и към 250 помощник-машинисти. По публични данни в пътнически транспорти около 9,5% от локомотивния личен състав е с вече добито право на пенсия с уточнението, че машинистите имат приета второкласен труд и се пенсионират на 57-58 години.
В товарните транспорти към 7% от машинистите са пенсионери.
„ Картинката е сходна във всички звена на железниците. Малко са младите фрагменти. В момента над 60% от заетите в жп превоза са сред 50- и 59-годишни . Едва 4% от работната мощ е на възраст под 30 години “, съобщи Петър Бунев, ръководител на Синдиката на железничарите в България.
Железниците интензивно търсят фрагменти и са подготвени да заплащат за образованието им против ангажимент за дълготрайна работа след това. Това е ролята на Центъра за професионално образование на БДЖ, където постоянно се организират курсове за локомотивни машинисти. В момента БДЖ заплаща целия курс на образование, като брои на всеки учащ се и ежемесечна стипендия в размер на една минималната работна заплата, до момента в който се учи. Обучаващите се получават и безвъзмездна карта за жп пътешестване.
Отделно БДЖ има и контракти с професионалните жп гимназии в София, Мездра, Горна Оряховица и Русе, в които се образоват над 150 възпитаници за потребностите на БДЖ. Локомотивни машинисти се образоват и към ВТУ „ Тодор Каблешков “, като железниците заплащат за образованието посредством настоящи стажантски и стипендиантски стратегии. Завършилите за сметка на железниците са длъжни след това да работят от три до пет години за превозвача.
„ Към всичко това би трябвало да се добави и навлизането на нов преносим състав - новите влакове по Плана за възобновяване и резистентност, както и локомотивите „ Смартрон “. С малко още нарастване на заплатите и с едни хубави реклами по какъв начин новите машини се карат в съвременна среда с бяла риза и казусът с фрагментите може да бъде решен “, заключва Петър Бунев.
Сред ограниченията, с които управлението на железниците се пробва да притегли хора да карат влаковете, са редица обществени придобивки като например 5 дни профилакториум за възобновяване на здравето и работоспособността напълно за сметка на работодателя.
Осигурява се и спомагателен заплатен годишен отпуск в размер на 10 дни за година, както и бонусна система за машинистите. По данни на БДЖ това може да качи с 15% главната работна заплата. Друг новаторски метод е програмата за препоръчване „ Да работим дружно “, по която заети получават финансови тласъци, в случай че предлагат претенденти за работа
Прочетете още
В момента близо 1000 души работят като основни машинисти в двете сдружения на БДЖ - тези за пътнически и товарни транспорти. Отделно има и към 250 помощник-машинисти. По публични данни в пътнически транспорти около 9,5% от локомотивния личен състав е с вече добито право на пенсия с уточнението, че машинистите имат приета второкласен труд и се пенсионират на 57-58 години.
В товарните транспорти към 7% от машинистите са пенсионери.
„ Картинката е сходна във всички звена на железниците. Малко са младите фрагменти. В момента над 60% от заетите в жп превоза са сред 50- и 59-годишни . Едва 4% от работната мощ е на възраст под 30 години “, съобщи Петър Бунев, ръководител на Синдиката на железничарите в България.
Железниците интензивно търсят фрагменти и са подготвени да заплащат за образованието им против ангажимент за дълготрайна работа след това. Това е ролята на Центъра за професионално образование на БДЖ, където постоянно се организират курсове за локомотивни машинисти. В момента БДЖ заплаща целия курс на образование, като брои на всеки учащ се и ежемесечна стипендия в размер на една минималната работна заплата, до момента в който се учи. Обучаващите се получават и безвъзмездна карта за жп пътешестване.
Отделно БДЖ има и контракти с професионалните жп гимназии в София, Мездра, Горна Оряховица и Русе, в които се образоват над 150 възпитаници за потребностите на БДЖ. Локомотивни машинисти се образоват и към ВТУ „ Тодор Каблешков “, като железниците заплащат за образованието посредством настоящи стажантски и стипендиантски стратегии. Завършилите за сметка на железниците са длъжни след това да работят от три до пет години за превозвача.
„ Към всичко това би трябвало да се добави и навлизането на нов преносим състав - новите влакове по Плана за възобновяване и резистентност, както и локомотивите „ Смартрон “. С малко още нарастване на заплатите и с едни хубави реклами по какъв начин новите машини се карат в съвременна среда с бяла риза и казусът с фрагментите може да бъде решен “, заключва Петър Бунев.
Сред ограниченията, с които управлението на железниците се пробва да притегли хора да карат влаковете, са редица обществени придобивки като например 5 дни профилакториум за възобновяване на здравето и работоспособността напълно за сметка на работодателя.
Осигурява се и спомагателен заплатен годишен отпуск в размер на 10 дни за година, както и бонусна система за машинистите. По данни на БДЖ това може да качи с 15% главната работна заплата. Друг новаторски метод е програмата за препоръчване „ Да работим дружно “, по която заети получават финансови тласъци, в случай че предлагат претенденти за работа
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ